Боровото клонче от селцето Сен-Мартен ♥ Паулу КОЕЛЮ
Carl Friedrich Moritz Müller (Feuermüller), (German, 1807-1865) Christmas Eve , 1848
Веднъж в навечерието на Коледа свещеникът на селцето Сен-Мартен, което се намира във френските Пиренеи, се готвел за рождественската работа, когато ненадейно до него достигнало вълшебно благовоние. Навън била зима и всички цветя от дълго време били прецъфтели, само че отнякъде идвал сладък мирис, като че ли пролетта била решила да пристигна доста преди да е пристигнало време за това.
Изненадан, свещеникът излязъл на улицата да огледа що за знамение е това и тогава видял момчето. То седяло на прага на учебното заведение, а пред него лежало златно коледно дръвче.
– Какво прелестно дърво! – възкликнал свещеникът. – Сигурно самите висини са го докоснали – толкова дивно благоухае! А е направено и от чисто злато! Къде го откри?
Момчето обаче въобще не споделило възторга на свещеника.
– Колкото по-дълго го нося, толкоз по-тежко става – оплакало се то. – И игличките му са към този момент напълно твърди. Все отново това надали е същинско злато и се опасявам, че вкъщи крепко ще ме наругаят.
И момчето разказало на свещеника какво се е случило с него.
– Днес сутринта потеглих за огромния град, за Тарб. Мама ми даде пари, с цел да купя красива елха за Коледа. По пътя обаче, като минавах през едно село пред очите ми излезе самотна бабичка, която нямаше с кого да посрещне нашия ярък празник, свят за всички християни. Дадох й малко пари за вечеря – не се съмнявах, че ще мога да се спазаря за малко по-евтино коледно дръвче.
В Тарб минах край огромния затвор. Там, пред вратите му се беше събрала цяла навалица от хора, които чакаха рандеву със пандизчиите. Те всички бяха доста тъжни: нали им предстоеше да прекарат коледната нощ надалеч от своите близки и родственици. От диалозите им разбрах, че някои от тях нямат даже с какво да си купят парче самун. Подадох се на порива и взех решение да разделя парите си с тези хора – ами че те бяха в последна потребност. Оставих си единствено, едвам мога да хапна нещо. Търговецът, който продаваше коледните елхи е другар на нашето семейство и си помислих, че ще мога да се уговоря с него да ми даде елха, а през идната седмица да си отработя дълга.
Когато обаче отидох на пазара, се оказа, че през днешния ден този търговец не е излязъл да продава. Аз се пробвах колкото мога да желая назаем пари, с цел да купя елхичка от различен продавач, само че никой не искаше да ми даде против дълг.
Тогава си споделих, че със утолен корем се преценява по-лесно. Но до кафенето, към което се запътих, стоеше някакво момче, на тип чужденче. То ме помоли за малко пари – вече два дни не беше слагал нито троха в устата си. Аз незабавно си показах, че може би, когато Иисус е бил дребен, също по този начин е гладувал. Нищо друго не ми оставаше, с изключение на да дам на бедното момче всичко, което ми беше останало и си потеглих за у дома. По пътя скърших борово стръкче. Опитах се да го отрежа по-равно, само че то стана твърдо като метал. Нима за такава коледна елха си мечтаеше мама?
– Мило момче – казал му свещеникът, – това дърво толкоз отлично благоухае, че безспорно е било допряно от самото Небе. Чуй по какъв начин е свършила твоята история.
Още щом си се сбогувал с онази самотна бабичка, тя се е помолила на Дева Мария и е поискала от нея да те отблагодари за твоя великодушен подарък. Роднините и околните на пандизчиите решили, че ангел небесен е дохвърчал при тях в твоите одежди и се помолили на ангелите, молейки ги да те възнаградят за угощението, което в този момент можели да си купят за Коледа. А момчето, на което ти си дал лепта, се помолило на Иисус за тебе.
Дева Мария, ангелите и Христос чули молитвите на тези, на които ти си оказал помощ. И когато си отчупил боровото стръкче, Дева Мария вложила в него благоуханието на милосърдието. Докато си вървял към дома си, ангелите докоснали боровите иглички и ги трансформирали в злато. И най-после, самият Христос погледнал чудесното стръкче и го благословил – и занапред всеки, който се допре до това коледно дръвче, ще му се простят всички грехове и всичките му стремежи ще се изпълнят.
И всичко станало както споделил свещеникът. Легендата гласи, че чудесното борово стръкче и до през днешния ден се пази в селцето Сен-Мартен. Казват, че великата мощ на благодатта се спуска върху всеки, който оказва помощ на своите ближни в навечерието на Коледа, колкото и надалеч да се намира той от дребното селце в Пиренеите.
Картина: au.blouinartinfo.com
